Какво направи ти със мене, как накара тъй в сърцето ми да разцъфти,
емоция по-хубава от цвете, по-искряща и от хиляди звезди?
Как накара ме да те обичам даже повече отколко досега?
И любов такава, от която да заеквам и да сричам, такава тя ме сполетя…
Ни очаквах, нито подозирах, че точно ти в такава мрежа ще ме оплетеш
За просто сладко чувство го намирах,
а то било е цял водовъртеж
Всяко докосване със тебе
поражда мисли във главата ми безчет
За този допир аз живея вече
и за него пиша стихове подред
Всеки миг, във който поглед срещнем
Кара от тялото ми да хвърчат искри
Тези мигове превръщат се във свиден спомен, в който си припомням твоите очи
Знаци не спирам да търся, изследвам те от глава до пети,
Искам поне нещо да ме излъже,
че макар малко обичаш ме и ти
Любов такава не е за всеки, за смелите е страшна дори,
Но знай, че съм готова за тебе
Да сваля от небето всички звезди