Слънцето изравни се с Луната
Какво направи ти със мене, как накара тъй в сърцето ми да разцъфти,
емоция по-хубава от цвете, по-искряща и от хиляди звезди?
Как накара ме да те обичам даже повече отколко досега?
И любов такава, от която да заеквам и да сричам, такава тя ме сполетя…
Ни очаквах, нито подозирах, че точно ти в такава мрежа ще ме оплетеш
За просто сладко чувство го намирах,
а то било е цял водовъртеж
Всяко докосване със тебе
поражда мисли във главата ми безчет
За този допир аз живея вече
и за него пиша стихове подред
Всеки миг, във който поглед срещнем
Кара от тялото ми да хвърчат искри
Тези мигове превръщат се във свиден спомен, в който си припомням твоите очи
Знаци не спирам да търся, изследвам те от глава до пети,
Искам поне нещо да ме излъже,
че макар малко обичаш ме и ти
Любов такава не е за всеки, за смелите е страшна дори,
Но знай, че съм готова за тебе
Да сваля от небето всички звезди
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.