20 ene 2007, 15:24

Слънцето в моята душа! 

  Poesía
1219 0 9
Чакам утрото с надежда,
слънчев лъч да видя пак,
слънцето в душата ми поглежда,
и прогонва оня страшен мрак.

То с усмивка ме дарява,
и друга ставам вече знам,
сякаш песен нова аз запявам,
и света поглеждам с оня нежен плам.

Мое слънчице гали ме,
милвай ме от сутрин чак до мрак,
за нов живот ти пробуди ме,
за да искам да се будя пак и пак!

Да посрещам хората с усмивка,
на децата да се радвам пак,
помогни ми слънчице с целувка,
да прегърна този хубав свят!

© Дидка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти Вили за думите,но понякога е трудно човек да се справя сам,една протегната ръка би била спасение,ала никой вече не ти подава,затова се радвам на малките неща в живота като слънцето например!!!!Поздрави от мен!!!
  • "...Да посрещам хората с усмивка,
    на децата да се радвам пак,
    помогни ми слънчице с целувка,
    да прегърна този хубав свят!..."
    Много е чувствено и искрено! Поздрави!
    Ще се случи всичко, което поискаш ти, ако не се предадеш! Нека това, което се е случило, да не обсебва твоето съзнание и мисли и ще го победиш! Каквото и да е то! Повярвай ми! Говоря от собствен опит! Бъди силна и щастлива!
  • Привет,Слънчева!!!
  • Благодаря ви момичета,опитвам се да пиша,за да надвия една пуста болест приковала ме от години у дома,а вашите думи ми дават сили да живея!!!Благодаря Ви!!!!
  • Много ми харесва.Изобилие от топлина,усмивка и надежда...
  • Много хубав стих!
    Поздрав!
  • Топлина и красота!
    Поздрави
  • Там в душата ти е слънцето!
    Радвам се на слънчевите хора , като теб!
  • Отново хубав стих Дидка,и дано слънцето наистина е в твоята душа!
Propuestas
: ??:??