Слънцето в моята душа!
Чакам утрото с надежда,
слънчев лъч да видя пак,
слънцето в душата ми поглежда,
и прогонва оня страшен мрак.
То с усмивка ме дарява,
и друга ставам вече знам,
сякаш песен нова аз запявам,
и света поглеждам с оня нежен плам.
Мое слънчице гали ме,
милвай ме от сутрин чак до мрак,
за нов живот ти пробуди ме,
за да искам да се будя пак и пак!
Да посрещам хората с усмивка,
на децата да се радвам пак,
помогни ми слънчице с целувка,
да прегърна този хубав свят!
слънчев лъч да видя пак,
слънцето в душата ми поглежда,
и прогонва оня страшен мрак.
То с усмивка ме дарява,
и друга ставам вече знам,
сякаш песен нова аз запявам,
и света поглеждам с оня нежен плам.
Мое слънчице гали ме,
милвай ме от сутрин чак до мрак,
за нов живот ти пробуди ме,
за да искам да се будя пак и пак!
Да посрещам хората с усмивка,
на децата да се радвам пак,
помогни ми слънчице с целувка,
да прегърна този хубав свят!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дидка Георгиева Todos los derechos reservados
Бъди силна и щастлива! 
