20.01.2007 г., 15:24

Слънцето в моята душа!

1.5K 0 9
Чакам утрото с надежда,
слънчев лъч да видя пак,
слънцето в душата ми поглежда,
и прогонва оня страшен мрак.

То с усмивка ме дарява,
и друга ставам вече знам,
сякаш песен нова аз запявам,
и света поглеждам с оня нежен плам.

Мое слънчице гали ме,
милвай ме от сутрин чак до мрак,
за нов живот ти пробуди ме,
за да искам да се будя пак и пак!

Да посрещам хората с усмивка,
на децата да се радвам пак,
помогни ми слънчице с целувка,
да прегърна този хубав свят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Вили за думите,но понякога е трудно човек да се справя сам,една протегната ръка би била спасение,ала никой вече не ти подава,затова се радвам на малките неща в живота като слънцето например!!!!Поздрави от мен!!!
  • "...Да посрещам хората с усмивка,
    на децата да се радвам пак,
    помогни ми слънчице с целувка,
    да прегърна този хубав свят!..."
    Много е чувствено и искрено! Поздрави!
    Ще се случи всичко, което поискаш ти, ако не се предадеш! Нека това, което се е случило, да не обсебва твоето съзнание и мисли и ще го победиш! Каквото и да е то! Повярвай ми! Говоря от собствен опит! Бъди силна и щастлива!
  • Привет,Слънчева!!!
  • Благодаря ви момичета,опитвам се да пиша,за да надвия една пуста болест приковала ме от години у дома,а вашите думи ми дават сили да живея!!!Благодаря Ви!!!!
  • Много ми харесва.Изобилие от топлина,усмивка и надежда...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...