20 янв. 2007 г., 15:24

Слънцето в моята душа!

1.5K 0 9
Чакам утрото с надежда,
слънчев лъч да видя пак,
слънцето в душата ми поглежда,
и прогонва оня страшен мрак.

То с усмивка ме дарява,
и друга ставам вече знам,
сякаш песен нова аз запявам,
и света поглеждам с оня нежен плам.

Мое слънчице гали ме,
милвай ме от сутрин чак до мрак,
за нов живот ти пробуди ме,
за да искам да се будя пак и пак!

Да посрещам хората с усмивка,
на децата да се радвам пак,
помогни ми слънчице с целувка,
да прегърна този хубав свят!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Вили за думите,но понякога е трудно човек да се справя сам,една протегната ръка би била спасение,ала никой вече не ти подава,затова се радвам на малките неща в живота като слънцето например!!!!Поздрави от мен!!!
  • "...Да посрещам хората с усмивка,
    на децата да се радвам пак,
    помогни ми слънчице с целувка,
    да прегърна този хубав свят!..."
    Много е чувствено и искрено! Поздрави!
    Ще се случи всичко, което поискаш ти, ако не се предадеш! Нека това, което се е случило, да не обсебва твоето съзнание и мисли и ще го победиш! Каквото и да е то! Повярвай ми! Говоря от собствен опит! Бъди силна и щастлива!
  • Привет,Слънчева!!!
  • Благодаря ви момичета,опитвам се да пиша,за да надвия една пуста болест приковала ме от години у дома,а вашите думи ми дават сили да живея!!!Благодаря Ви!!!!
  • Много ми харесва.Изобилие от топлина,усмивка и надежда...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...