ditadita (Виктория Милчева) ditadita (Виктория Милчева)
41 86
3 nov 2021, 13:00

Слънцето влюбено ме огрява

1.1K 3 14

Кога ще преминем на другия бряг,

да прегърнем любовния знак?

Нещо душата ми от мъка се стяга

мечтая обичта до мене да си ляга.

 

С изгрева да посрещнем радостта.

Ето идва към мен любовта!

Тя силно страстно ме прегръща

и с опиянение към мен се връща.

 

Изчезна от мене тъмнината,

има я само на щастието топлотата.

Слънцето влюбено ме огрява

и нараненото сърце заздравява.

Автор: Виктория Милчева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Милчева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки

22 Puesto

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ditadita (Виктория Милчева)
    ditadita (Виктория Милчева)
    Благодаря ти, Дочка!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    Успех!
  • ditadita (Виктория Милчева)
    ditadita (Виктория Милчева)
    Благодаря ти, Иржи! С любов всичко се постига и се преодоляват и най- тежките моменти! След всяко лошо идва слънцето, което грее по явно и раните заздравяват!
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Иржи (Ирина Филипова)
    Любовта е стимулант на всички действия! И тъмнината се разсейва, и слънцето грее по- ярко и..раните заздравяват! Добре си отразила своите желания, затова ти пожелавам успех с глас, нали това изразява и името ти- Виктория/ победа/
  • ditadita (Виктория Милчева)
    ditadita (Виктория Милчева)
    Благодаря ти, Деа!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0