Кога ще преминем на другия бряг,
да прегърнем любовния знак?
Нещо душата ми от мъка се стяга
мечтая обичта до мене да си ляга.
С изгрева да посрещнем радостта.
Ето идва към мен любовта!
Тя силно страстно ме прегръща
и с опиянение към мен се връща.
Изчезна от мене тъмнината,
има я само на щастието топлотата.
Слънцето влюбено ме огрява
и нараненото сърце заздравява.
Автор: Виктория Милчева
© Виктория Милчева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
