19 sept 2006, 13:15

Слънцето зад облака 

  Poesía
1018 0 1
Тъмно облачно небе, обширни поля 
в далечината виждам планина.
Листата по дърветата вече пожълтели,
разлюлявани от лекия и приятен вятър.
Надеждата, спокойствието и самотата
сега вървят ръка за ръка.
Загледан в листата и вслушал се в вятъра
се замислям...
Кога любовта ще дойде при мен?
Нима немога аз да я намеря?
Нима ще продължавам така
безмислено живота да живея?
Нищо не е пълно без любовта,
нито успехите, нито радостта.
Любовта е като слънцето, което гали лицето,
тя внася светлина в душата изсъхнала и студена.
Тя е разцъфнало цвете,
тя е толкова красива...недостижима
Ех...тя - любовта





© Крис Хамид Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми как започваш стиха си, но:
    "Кога любовта ще дойде при мен?
    Нима немога аз да я намеря?
    Нима ще продължавам така
    безмислено живота да живея?"
    Та ти си само на 16, толкова много време е пред теб!
    И финалът ти, че любовта е недостима не ми харесва...
Propuestas
: ??:??