Тъмно облачно небе, обширни поля в далечината виждам планина. Листата по дърветата вече пожълтели, разлюлявани от лекия и приятен вятър. Надеждата, спокойствието и самотата сега вървят ръка за ръка. Загледан в листата и вслушал се в вятъра се замислям... Кога любовта ще дойде при мен? Нима немога аз да я намеря? Нима ще продължавам така безмислено живота да живея? Нищо не е пълно без любовта, нито успехите, нито радостта. Любовта е като слънцето, което гали лицето, тя внася светлина в душата изсъхнала и студена. Тя е разцъфнало цвете, тя е толкова красива...недостижима Ех...тя - любовта
Хареса ми как започваш стиха си, но:
"Кога любовта ще дойде при мен?
Нима немога аз да я намеря?
Нима ще продължавам така
безмислено живота да живея?"
Та ти си само на 16, толкова много време е пред теб!
И финалът ти, че любовта е недостима не ми харесва...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
"Кога любовта ще дойде при мен?
Нима немога аз да я намеря?
Нима ще продължавам така
безмислено живота да живея?"
Та ти си само на 16, толкова много време е пред теб!
И финалът ти, че любовта е недостима не ми харесва...