Слънцето зад облака
Тъмно облачно небе, обширни поля
в далечината виждам планина.
Листата по дърветата вече пожълтели,
разлюлявани от лекия и приятен вятър.
Надеждата, спокойствието и самотата
сега вървят ръка за ръка.
Загледан в листата и вслушал се в вятъра
се замислям...
Кога любовта ще дойде при мен?
Нима немога аз да я намеря?
Нима ще продължавам така
безмислено живота да живея?
Нищо не е пълно без любовта,
нито успехите, нито радостта.
Любовта е като слънцето, което гали лицето,
тя внася светлина в душата изсъхнала и студена.
Тя е разцъфнало цвете,
тя е толкова красива...недостижима
Ех...тя - любовта
в далечината виждам планина.
Листата по дърветата вече пожълтели,
разлюлявани от лекия и приятен вятър.
Надеждата, спокойствието и самотата
сега вървят ръка за ръка.
Загледан в листата и вслушал се в вятъра
се замислям...
Кога любовта ще дойде при мен?
Нима немога аз да я намеря?
Нима ще продължавам така
безмислено живота да живея?
Нищо не е пълно без любовта,
нито успехите, нито радостта.
Любовта е като слънцето, което гали лицето,
тя внася светлина в душата изсъхнала и студена.
Тя е разцъфнало цвете,
тя е толкова красива...недостижима
Ех...тя - любовта
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Крис Хамид Все права защищены
