Слънцето зад облака

19.09.2006 г., 13:15 ч.

Поезия

918 0 1

Тъмно облачно небе, обширни поля
в далечината виждам планина.
Листата по дърветата вече пожълтели,
разлюлявани от лекия и приятен вятър.
Надеждата, спокойствието и самотата
сега вървят ръка за ръка.
Загледан в листата и вслушал се в вятъра
се замислям...
Кога любовта ще дойде при мен?
Нима немога аз да я намеря?
Нима ще продължавам така
безмислено живота да живея?
Нищо не е пълно без любовта,
нито успехите, нито радостта.
Любовта е като слънцето, което гали лицето,
тя внася светлина в душата изсъхнала и студена.
Тя е разцъфнало цвете,
тя е толкова красива...недостижима
Ех...тя - любовта

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2006-09-19T13:20:41+03:00

Хареса ми как започваш стиха си, но:
"Кога любовта ще дойде при мен?
Нима немога аз да я намеря?
Нима ще продължавам така
безмислено живота да живея?"
Та ти си само на 16, толкова много време е пред теб!
И финалът ти, че любовта е недостима не ми харесва...