30 dic 2007, 9:57

Слънчаво дете

  Poesía » Otra
962 0 0
 

Слънчаво дете

 

Слънчаво дете

на ръба на Вселената седи.

През звездното небе

земния живот с интерес то следи.

 

Живот потопен в мистерия.

Оцветен с хиляди краски.

Живот обвит в драперия.

Покрит с хиляди маски.

 

Какво виждаш, Слънчаво дете,

в безкрайното море

от хиляди лица

на минаващите земни деца.

 

Виждаш ли бръчките,

говорещи за тежкия живот,

преминал през мъките

в някой тъмен завод?

 

Усещаш ли как бият

 хилядите им сърца?

Ден след ден, те живеят

за малките си деца!

 

Когато поглед нагоре вперят

и с въздишка се усмихнат,

усещаш ли как надежда в теб търсят?

В доброто на утрешния ден те вярват!

И никога няма да се уморят,

за децата си да се борят!

 

Слънчаво дете,

протегни своите ръце

от обширното небе

и докосни се до човешкото сърце!

 

Здраве и късмет му подари,

с вяра и надежда го дари,

за да има сили да се бори,

нов път за децата си да отвори!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...