30.12.2007 г., 9:57

Слънчаво дете

957 0 0
 

Слънчаво дете

 

Слънчаво дете

на ръба на Вселената седи.

През звездното небе

земния живот с интерес то следи.

 

Живот потопен в мистерия.

Оцветен с хиляди краски.

Живот обвит в драперия.

Покрит с хиляди маски.

 

Какво виждаш, Слънчаво дете,

в безкрайното море

от хиляди лица

на минаващите земни деца.

 

Виждаш ли бръчките,

говорещи за тежкия живот,

преминал през мъките

в някой тъмен завод?

 

Усещаш ли как бият

 хилядите им сърца?

Ден след ден, те живеят

за малките си деца!

 

Когато поглед нагоре вперят

и с въздишка се усмихнат,

усещаш ли как надежда в теб търсят?

В доброто на утрешния ден те вярват!

И никога няма да се уморят,

за децата си да се борят!

 

Слънчаво дете,

протегни своите ръце

от обширното небе

и докосни се до човешкото сърце!

 

Здраве и късмет му подари,

с вяра и надежда го дари,

за да има сили да се бори,

нов път за децата си да отвори!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...