Слънчев дом
Пуснати, лъчите вече
стигат земната кора.
И макар и отдалече
се усмихва и зора.
От лъчите аз си вдигам
слънчев дом и на върха.
Тъй небето си достигам
и прогонвам аз страха.
Слънчев дом със керемиди
от разпръсната луна.
Със прозорците от миди
все на южната страна.
В този дом ще си събирам
най-любимите слова.
Мъдростта им ще разбирам
с поетични сетива.
И във него ще се спират
феновете ми добри.
Тука те ще се подпират
в думичките ми - съдби.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
