Слънчев дом
Пуснати, лъчите вече
стигат земната кора.
И макар и отдалече
се усмихва и зора.
От лъчите аз си вдигам
слънчев дом и на върха.
Тъй небето си достигам
и прогонвам аз страха.
Слънчев дом със керемиди
от разпръсната луна.
Със прозорците от миди
все на южната страна.
В този дом ще си събирам
най-любимите слова.
Мъдростта им ще разбирам
с поетични сетива.
И във него ще се спират
феновете ми добри.
Тука те ще се подпират
в думичките ми - съдби.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
