Пуснати, лъчите вече

стигат земната кора.

И макар и отдалече

се усмихва и зора.

От лъчите аз си вдигам

слънчев дом и на върха.

Тъй небето си достигам

и прогонвам аз страха.

Слънчев дом със керемиди

от разпръсната луна.

Със прозорците от миди

все на южната страна.

В този дом ще си събирам

най-любимите слова.

Мъдростта им ще разбирам 

с поетични сетива.

И във него ще се спират

феновете ми добри.

Тука те ще се подпират

в думичките ми - съдби.