Не е случайна тишината,

когато пак се зазими

и слънцето кресливо ято

замъкне в топлите страни.

Не виновно, че слабее,

че се разсипва в златен дъжд

край опустялата алея

и чезне в речния камъш.

И розите ни прецъфтяха

без теб край белия дувар.

Децата ни се разпиляха,

но слънцето остави дар.

Предвестница е тишината,

че сняг напразно ще тежи

над знака слънчев на стената:

„Оставям те за малко. Не тъжи!“

https://www.youtube.com/watch?v=rWwfyzX2OeM