9 may 2024, 12:25

Слънчев подпис

  Poesía
691 1 0

Не е случайна тишината,

когато пак се зазими

и слънцето кресливо ято

замъкне в топлите страни.

 

Не виновно, че слабее,

че се разсипва в златен дъжд

край опустялата алея

и чезне в речния камъш.

 

И розите ни прецъфтяха

без теб край белия дувар.

Децата ни се разпиляха,

но слънцето остави дар.

 

Предвестница е тишината,

че сняг напразно ще тежи

над знака слънчев на стената:

„Оставям те за малко. Не тъжи!“

 

https://www.youtube.com/watch?v=rWwfyzX2OeM

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...