9 may 2024, 12:25

Слънчев подпис

  Poesía
692 1 0

Не е случайна тишината,

когато пак се зазими

и слънцето кресливо ято

замъкне в топлите страни.

 

Не виновно, че слабее,

че се разсипва в златен дъжд

край опустялата алея

и чезне в речния камъш.

 

И розите ни прецъфтяха

без теб край белия дувар.

Децата ни се разпиляха,

но слънцето остави дар.

 

Предвестница е тишината,

че сняг напразно ще тежи

над знака слънчев на стената:

„Оставям те за малко. Не тъжи!“

 

https://www.youtube.com/watch?v=rWwfyzX2OeM

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...