Слънчев подпис
Не е случайна тишината,
когато пак се зазими
и слънцето кресливо ято
замъкне в топлите страни.
Не виновно, че слабее,
че се разсипва в златен дъжд
край опустялата алея
и чезне в речния камъш.
И розите ни прецъфтяха
без теб край белия дувар.
Децата ни се разпиляха,
но слънцето остави дар.
Предвестница е тишината,
че сняг напразно ще тежи
над знака слънчев на стената:
„Оставям те за малко. Не тъжи!“
https://www.youtube.com/watch?v=rWwfyzX2OeM
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
