11 jul 2021, 22:54

Слънчев загар

  Poesía
1.1K 5 14

На плажа ти и аз, напред– морето,

навлякло с водорасли камуфлаж.

Протегнало се към небитието,

превзема чувствата на абордаж.

 

Люлее любовта в прегръдки сини,

засмуква ни в безчислен екипаж.

Ще ни открият след безброй години

в бутилка вино с нежен декупаж.

 

Страстта ни млада с буен корк затáпи,

и пусна да отплува на вълни.

Водата ни поглъща на етапи,

редува плитчини и дълбини. 

 

Дарихме с лудост бляскавия юни,

добихме слънчев сладостен загар.

Телата подравниха жадни дюни,

разгаряли неземния пожар.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

13 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...