Слънчев загар
На плажа ти и аз, напред– морето,
навлякло с водорасли камуфлаж.
Протегнало се към небитието,
превзема чувствата на абордаж.
Люлее любовта в прегръдки сини,
засмуква ни в безчислен екипаж.
Ще ни открият след безброй години
в бутилка вино с нежен декупаж.
Страстта ни млада с буен корк затáпи,
и пусна да отплува на вълни.
Водата ни поглъща на етапи,
редува плитчини и дълбини.
Дарихме с лудост бляскавия юни,
добихме слънчев сладостен загар.
Телата подравниха жадни дюни,
разгаряли неземния пожар.
© Светличка All rights reserved.
