Тази нощ не беше като другите.
Аз дойдох разголена и боса,
само по прашец от пеперуди,
цяла съм усмивка светлокоса.
Тази нощ разчорлих тишината -
стига ми е правила фасони!
Върнах си безгрижието лятно,
с него рутината ще прогоня.
Делниците гледат ме накриво -
как си позволявам да ги мразя,
от една любов да се опивам
и детето в себе си да пазя?
Тази нощ ще бъда както някога -
палаво и слънчево момиче.
Утре сутрин тихичко с децата ни
слънчевите буквички ще сричам.
© Нели Вангелова Todos los derechos reservados