Mar 13, 2010, 8:55 PM

Слънчева нощ

  Poetry » Love
1.1K 0 16

Тази нощ не беше като другите.

Аз дойдох разголена и боса,

само по прашец от пеперуди,

цяла съм усмивка светлокоса.

 

Тази нощ разчорлих тишината -

стига ми е правила фасони!

Върнах си безгрижието лятно,

с него рутината ще прогоня.

 

Делниците гледат ме накриво -

как си позволявам да ги мразя,

от една любов да се опивам

и детето в себе си да пазя?

 

Тази нощ ще бъда както някога -

палаво и слънчево момиче.

Утре сутрин тихичко с децата ни

слънчевите буквички ще сричам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...