15 nov 2007, 15:16

Слънчеви лъчи 

  Poesía » De amor
1570 0 6

 

Вървя по пътеки утъпкани

под небето със цветна дъга

и по улици прашни препълнени

се загубвам в безкрайна тълпа.

 

Със ръцете докосвам лъчите

на красивото слънце над мен

и по тях се изкачвам с мечтите

за един слънчев мой ден.

 

Усмихвам се и притварям очи,

глава вдигнала към небето сияйно,

докосват ме топло всички лъчи.

Продължавам напред. Накъде? Пак незнайно.

 

А когато неканен протегне се здрачът,

ще достигна притихнала до звездите

и приседнала на луната ще плача -

да пресъхнат завинаги сълзите.

 

Те са дъжд и роса по листата

с моя образ са на лицето ми.

Те са болката, скрита в душата

и изнизват се чак от сърцето ми.

 

Слънчев лъч се промъква отново

и танцува ритмично до мен.

Ще разтворя ръцете широко -

да е топъл всеки мой ден.

 

 

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??