Слънчеви лъчи
Вървя по пътеки утъпкани
под небето със цветна дъга
и по улици прашни препълнени
се загубвам в безкрайна тълпа.
Със ръцете докосвам лъчите
на красивото слънце над мен
и по тях се изкачвам с мечтите
за един слънчев мой ден.
Усмихвам се и притварям очи,
глава вдигнала към небето сияйно,
докосват ме топло всички лъчи.
Продължавам напред. Накъде? Пак незнайно.
А когато неканен протегне се здрачът,
ще достигна притихнала до звездите
и приседнала на луната ще плача -
да пресъхнат завинаги сълзите.
Те са дъжд и роса по листата
с моя образ са на лицето ми.
Те са болката, скрита в душата
и изнизват се чак от сърцето ми.
Слънчев лъч се промъква отново
и танцува ритмично до мен.
Ще разтворя ръцете широко -
да е топъл всеки мой ден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Цветкова Все права защищены
