19 abr 2011, 22:16

Слънчево

975 0 5

Слънце.  Плаж.  Периферии сламени.

Всички облаци клепки са стиснали.

С дъх на ярка капризна циклама

влизам в твоите пърхащи мисли.

 

Вая временни пясъчни замъци.

Палав бриз напрявлява ръцете ми. -

Свири в нежни и чувствени гами.

Тропат пориви свежи хорцето си.

 

Идваш с мен до стаената буна.

Тихо шепнат вълни морски разкази.

Ако тук и сега ме целунеш,

слънчев кадър мига ще запази!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Драгоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...