19.04.2011 г., 22:16

Слънчево

963 0 5

Слънце.  Плаж.  Периферии сламени.

Всички облаци клепки са стиснали.

С дъх на ярка капризна циклама

влизам в твоите пърхащи мисли.

 

Вая временни пясъчни замъци.

Палав бриз напрявлява ръцете ми. -

Свири в нежни и чувствени гами.

Тропат пориви свежи хорцето си.

 

Идваш с мен до стаената буна.

Тихо шепнат вълни морски разкази.

Ако тук и сега ме целунеш,

слънчев кадър мига ще запази!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Драгоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...