Слънце. Плаж. Периферии сламени.
Всички облаци клепки са стиснали.
С дъх на ярка капризна циклама
влизам в твоите пърхащи мисли.
Вая временни пясъчни замъци.
Палав бриз напрявлява ръцете ми. -
Свири в нежни и чувствени гами.
Тропат пориви свежи хорцето си.
Идваш с мен до стаената буна.
Тихо шепнат вълни морски разкази.
Ако тук и сега ме целунеш,
слънчев кадър мига ще запази!
© Радостина Драгоева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
