27 nov 2014, 8:33

Слънчево послание

  Poesía
866 0 7

Ти знаеш, че там някъде стои,
но знаеш и че няма да се срещнете,
дори да преживееш куп беди
и в триста църкви да запалиш свещи.

Захвърлени сте (шанс или съдба?)
към най-далечни точки на Вселената.
Копнеж неистов жари ви кръвта,
а няма път. И само споделената

лъчиста нишка истинна любов
ви свързва и запалва ви надеждите.
Прегръщате миражи в студ суров -
проекции на  топлата ви нежност.

Делят ви светове и времена,
пространства, с невъзможности засипани
и ражда се онази самота,
която не признава заместители.

Потъваш в среброзвучна тишина
и влизаш в най-дълбокото... на себе си,
за миг да се докоснеш до света
на скритите космични неизбежности

и да усетиш тайните вълни
на идващото слънчево послание
на търсещи се, хиляди души,
през бури, векове и разстояния.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...