27 нояб. 2014 г., 08:33

Слънчево послание

869 0 7

Ти знаеш, че там някъде стои,
но знаеш и че няма да се срещнете,
дори да преживееш куп беди
и в триста църкви да запалиш свещи.

Захвърлени сте (шанс или съдба?)
към най-далечни точки на Вселената.
Копнеж неистов жари ви кръвта,
а няма път. И само споделената

лъчиста нишка истинна любов
ви свързва и запалва ви надеждите.
Прегръщате миражи в студ суров -
проекции на  топлата ви нежност.

Делят ви светове и времена,
пространства, с невъзможности засипани
и ражда се онази самота,
която не признава заместители.

Потъваш в среброзвучна тишина
и влизаш в най-дълбокото... на себе си,
за миг да се докоснеш до света
на скритите космични неизбежности

и да усетиш тайните вълни
на идващото слънчево послание
на търсещи се, хиляди души,
през бури, векове и разстояния.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...