Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
6 sept 2021, 20:09

Слънчице 

  Poesía » Del paisaje, Otra
283 1 7

Обричаш лятото на незабрава,
с инат запъваш пак в пръстта пети.
Светулке, сетна, в шарена дъбрава,
с душата си се молиш: Освети,

 

онази незабравка – да напомни,
за царевица в свилени поли
ухае сладко, да те заболи...
Преди да падне първата слана
и мак да грейне пак, на ранина,
за два-три мига – кратички и скромни.

 

А после нека зима завилнява,
затръшнала небесните врати.
Светулката мъждукаща ни сгрява,
искра от лято. Слънчице, почти.

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??