Patrizzia (Надежда Ангелова)
2182 18511
6.09.2021 г., 20:09 ч.

Слънчице 

  Поезия » Пейзажна, Друга
249 1 7

Обричаш лятото на незабрава,
с инат запъваш пак в пръстта пети.
Светулке, сетна, в шарена дъбрава,
с душата си се молиш: Освети,

 

онази незабравка – да напомни,
за царевица в свилени поли
ухае сладко, да те заболи...
Преди да падне първата слана
и мак да грейне пак, на ранина,
за два-три мига – кратички и скромни.

 

А после нека зима завилнява,
затръшнала небесните врати.
Светулката мъждукаща ни сгрява,
искра от лято. Слънчице, почти.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??