17 feb 2011, 0:22

Слънчоглед пред прага 

  Poesía » De amor
1150 0 3

Обагрих в небесно

смисъла на твоето безочие

и лесно достигнах

на душата до многоточието.

Завързах краищата на миналите любови

и, както в приказката за Неволята,

помогнах ти да продължиш сама по безпътието,

очертано върху моето тяло.

Слънчогледите в косите ми

посоката ще покажат,

а  след теб вятърът пощурял

със заличени стъпки ще ме накаже.

Изтупай прахта от нозете си,

преди да прекрачиш новия праг!

Частица от мен ще остане отпред,

да ти свети в среднощния мрак.

 

© Апостол Кирилов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??