Слънчоглед пред прага
Обагрих в небесно
смисъла на твоето безочие
и лесно достигнах
на душата до многоточието.
Завързах краищата на миналите любови
и, както в приказката за Неволята,
помогнах ти да продължиш сама по безпътието,
очертано върху моето тяло.
Слънчогледите в косите ми
посоката ще покажат,
а след теб вятърът пощурял
със заличени стъпки ще ме накаже.
Изтупай прахта от нозете си,
преди да прекрачиш новия праг!
Частица от мен ще остане отпред,
да ти свети в среднощния мрак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Апостол Кирилов Всички права запазени
