17 февр. 2011 г., 00:22

Слънчоглед пред прага 

  Поэзия » Любовная
1152 0 3

Обагрих в небесно

смисъла на твоето безочие

и лесно достигнах

на душата до многоточието.

Завързах краищата на миналите любови

и, както в приказката за Неволята,

помогнах ти да продължиш сама по безпътието,

очертано върху моето тяло.

Слънчогледите в косите ми

посоката ще покажат,

а  след теб вятърът пощурял

със заличени стъпки ще ме накаже.

Изтупай прахта от нозете си,

преди да прекрачиш новия праг!

Частица от мен ще остане отпред,

да ти свети в среднощния мрак.

 

© Апостол Кирилов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??