Слънчоглед пред прага
Обагрих в небесно
смисъла на твоето безочие
и лесно достигнах
на душата до многоточието.
Завързах краищата на миналите любови
и, както в приказката за Неволята,
помогнах ти да продължиш сама по безпътието,
очертано върху моето тяло.
Слънчогледите в косите ми
посоката ще покажат,
а след теб вятърът пощурял
със заличени стъпки ще ме накаже.
Изтупай прахта от нозете си,
преди да прекрачиш новия праг!
Частица от мен ще остане отпред,
да ти свети в среднощния мрак.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Апостол Кирилов Все права защищены
