Feb 17, 2011, 12:22 AM

Слънчоглед пред прага 

  Poetry » Love
1151 0 3

Обагрих в небесно

смисъла на твоето безочие

и лесно достигнах

на душата до многоточието.

Завързах краищата на миналите любови

и, както в приказката за Неволята,

помогнах ти да продължиш сама по безпътието,

очертано върху моето тяло.

Слънчогледите в косите ми

посоката ще покажат,

а  след теб вятърът пощурял

със заличени стъпки ще ме накаже.

Изтупай прахта от нозете си,

преди да прекрачиш новия праг!

Частица от мен ще остане отпред,

да ти свети в среднощния мрак.

 

© Апостол Кирилов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??