На малката църква в стария свят
Поседнаха Нептун-Тезей и Ариадна Галатея…
И нежно като вишнев цвят…
Започнаха да пишат епопея…
Забравиха останалите герои
И ги възвеличиха в своята забрава
И сред слънце и порои…
живота им се свърза с нишка здрава…
Ако не съществуваше огледалната душа
Тогава смисъла щеше да е в собственото Его…
Прошепна тихо Ариадна „Себелюбието си ще разруша,
Защо ли да робувам на него?” ...