Слънчогледи...

На малката църква в стария свят

 Поседнаха Нептун-Тезей и Ариадна Галатея…

 И нежно като вишнев цвят…

 Започнаха да  пишат  епопея…

 Забравиха останалите герои

 И ги възвеличиха в своята забрава

 И сред  слънце и порои…

живота им се свърза с нишка здрава…

Ако не съществуваше огледалната душа

Тогава смисъла щеше да е в собственото Его…

Прошепна тихо Ариадна „Себелюбието си ще разруша,

Защо ли  да робувам на него?”

Ала Тезей дочу това…

 от палатката- лодка

И рече  ‘’Бъдещето ще кова…

 заедно със теб във вечност и разходка”

Белоцветните вишни запазиха спомена-слънчоглед

Морето повтаря красивата сцена…

А общия им мироглед…

Застана гордо на житейската арена

 Чайките гласовити четири сезона

в аранжимент от гълъби красиви…

и сред полята и във небосклона

и в радост и във минути сиви…

Разказват историята за новите Тезей и Ариадна…

 които с воля  за бъдеще жадна…

откриват смисъла на сходната душевност,

и орис  дават на безпътната безбрежност…