Слънчогледи...
На малката църква в стария свят
Поседнаха Нептун-Тезей и Ариадна Галатея…
И нежно като вишнев цвят…
Започнаха да пишат епопея…
Забравиха останалите герои
И ги възвеличиха в своята забрава
И сред слънце и порои…
живота им се свърза с нишка здрава…
Ако не съществуваше огледалната душа
Тогава смисъла щеше да е в собственото Его…
Прошепна тихо Ариадна „Себелюбието си ще разруша,
Защо ли да робувам на него?”
Ала Тезей дочу това…
от палатката- лодка
И рече ‘’Бъдещето ще кова…
заедно със теб във вечност и разходка”
Белоцветните вишни запазиха спомена-слънчоглед
Морето повтаря красивата сцена…
А общия им мироглед…
Застана гордо на житейската арена
Чайките гласовити четири сезона
в аранжимент от гълъби красиви…
и сред полята и във небосклона
и в радост и във минути сиви…
Разказват историята за новите Тезей и Ариадна…
които с воля за бъдеще жадна…
откриват смисъла на сходната душевност,
и орис дават на безпътната безбрежност…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Дечевска Всички права запазени
