18 ene 2009, 15:30

Слънчова душа 

  Poesía » Del paisaje
540 0 3
Слънцето не ласкае синевата,
сякаш крие поглед от света,
нима сърди се на земята
и иска дан за дарената топлина!
Лик потапя в покривало пух,
в унес затваря златни зеници,
кани се да заспи с божествен дух
в постлано легло от звездици.
В могъщата слънчова душа
запалени кълба пулсират
и в отразени сенки и небеса
зари отключват тайните на всемира! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??