Слънчова душа
Слънцето не ласкае синевата,
сякаш крие поглед от света,
нима сърди се на земята
и иска дан за дарената топлина!
Лик потапя в покривало пух,
в унес затваря златни зеници,
кани се да заспи с божествен дух
в постлано легло от звездици.
В могъщата слънчова душа
запалени кълба пулсират
и в отразени сенки и небеса
зари отключват тайните на всемира!
("Слънчова душа" - Наталия Георгиева)
сякаш крие поглед от света,
нима сърди се на земята
и иска дан за дарената топлина!
Лик потапя в покривало пух,
в унес затваря златни зеници,
кани се да заспи с божествен дух
в постлано легло от звездици.
В могъщата слънчова душа
запалени кълба пулсират
и в отразени сенки и небеса
зари отключват тайните на всемира!
("Слънчова душа" - Наталия Георгиева)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Георгиева Всички права запазени
