Слънцето не ласкае синевата,
сякаш крие поглед от света,
нима сърди се на земята
и иска дан за дарената топлина!
Лик потапя в покривало пух,
в унес затваря златни зеници,
кани се да заспи с божествен дух
в постлано легло от звездици.
В могъщата слънчова душа
запалени кълба пулсират
и в отразени сенки и небеса
зари отключват тайните на всемира! ...