14 may 2020, 6:41  

Слънчово клеймо

  Poesía
851 7 22

 

Заран петолиние безкрайно,

денем подпечатано клеймо,

търси си разковниче потайно,

сбира си мъниста за везмо.

 

Алено сукно ѝ е елекът,

пазвата–сърмян ширит краси,

ангелска сая до коленете,

поясът с усукани ресни.

 

Пафтите колана украсяват,

а снагата - вае младостта,

че мерака мъжки утоляват

с късчета вселенска красота.

 

Вежди вдига - писани гайтани,

клепки свежда - птичи са крила,

черни òчи - пусти да останат,

потопиха момкова душа.

 

Лъчезарна момина усмивка

слънцето притегли над дома,

в меката копринена извивка

на коси-ръкойки се разля.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Иржи, Марко! Да са пълни очите ни и всичките ни сетива с непресекващата българска гиздавост!
  • Нарисувана красота със думи....Затова принос има не само естествената, но и премяната на момата, която в много случаи тя сама приготвя...И в света българката се слави с красотата си! Добре си го отразила, Светличка!
  • Много красиво, извезано със слово !
    Поздрави, Светулка !
  • Благодаря, Георги! Българката, казват, е уникална.
  • Харесах.
    Поздравявам те.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...