14 may 2020, 6:41  

Слънчово клеймо

  Poesía
850 7 22

 

Заран петолиние безкрайно,

денем подпечатано клеймо,

търси си разковниче потайно,

сбира си мъниста за везмо.

 

Алено сукно ѝ е елекът,

пазвата–сърмян ширит краси,

ангелска сая до коленете,

поясът с усукани ресни.

 

Пафтите колана украсяват,

а снагата - вае младостта,

че мерака мъжки утоляват

с късчета вселенска красота.

 

Вежди вдига - писани гайтани,

клепки свежда - птичи са крила,

черни òчи - пусти да останат,

потопиха момкова душа.

 

Лъчезарна момина усмивка

слънцето притегли над дома,

в меката копринена извивка

на коси-ръкойки се разля.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Иржи, Марко! Да са пълни очите ни и всичките ни сетива с непресекващата българска гиздавост!
  • Нарисувана красота със думи....Затова принос има не само естествената, но и премяната на момата, която в много случаи тя сама приготвя...И в света българката се слави с красотата си! Добре си го отразила, Светличка!
  • Много красиво, извезано със слово !
    Поздрави, Светулка !
  • Благодаря, Георги! Българката, казват, е уникална.
  • Харесах.
    Поздравявам те.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...