Заран петолиние безкрайно,
денем подпечатано клеймо,
търси си разковниче потайно,
сбира си мъниста за везмо.
Алено сукно ѝ е елекът,
пазвата–сърмян ширит краси,
ангелска сая до коленете,
поясът с усукани ресни.
Пафтите колана украсяват,
а снагата - вае младостта,
че мерака мъжки утоляват
с късчета вселенска красота.
Вежди вдига - писани гайтани,
клепки свежда - птичи са крила,
черни òчи - пусти да останат,
потопиха момкова душа.
Лъчезарна момина усмивка
слънцето притегли над дома,
в меката копринена извивка
на коси-ръкойки се разля.
© Светличка Todos los derechos reservados