20 oct 2009, 15:40

Смехът танцуващ на септември

  Poesía » Otra
1K 0 6

След августовска мараня, почти внезапно,

на кръстопът пресичащият  вятър

единствено недооткъсна лист с власинки златни

и  завъртя  във валс сърцето на  липата.

 

През стъпките им преваля  смехът на есен.

А листопадът още е самотник.

По липовата свобода октомври се унесе,

но  я  запари  в чайник - сложи й намордник.

 

Мъглата си е  подслонил  в небесно буре.

Щом накипят осилите й зрели,

на капки ще я приземи в слана, ще я целуне,

и след това ще я сгоди за  дъжд  в  ноември.

 

А слънцето, със апетит на мечка гризли,

ще загризе снежинките в декември.

Надрасканата запетая  в  късен зимен изгрев,

ще продължи смеха танцуващ на септември...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теди Савчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...