Смехът танцуващ на септември
След августовска мараня, почти внезапно,
на кръстопът пресичащият вятър
единствено недооткъсна лист с власинки златни
и завъртя във валс сърцето на липата.
През стъпките им преваля смехът на есен.
А листопадът още е самотник.
По липовата свобода октомври се унесе,
но я запари в чайник - сложи й намордник.
Мъглата си е подслонил в небесно буре.
Щом накипят осилите й зрели,
на капки ще я приземи в слана, ще я целуне,
и след това ще я сгоди за дъжд в ноември.
А слънцето, със апетит на мечка гризли,
ще загризе снежинките в декември.
Надрасканата запетая в късен зимен изгрев,
ще продължи смеха танцуващ на септември...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теди Савчева Всички права запазени
