22 oct 2016, 11:38  

Сменят се листата

  Poesía
826 0 0

Сменят се листата, 
сменям се и аз. 
Ах, как обичам,
когато дойде есента.
Не защото е красиво.
Не защото е в пъстри цветове.
Най защото тази есен аз те срещнах,

тази есен ми показа други светове.
Ето, идва зима,
и пуловерите аз ще навлека,
ще си спомням с въздишка,
колко хубава си беше есента.
Бързо си настъпи пролет,
цъфнали са и безброй цветя,
но аз не спирам пак да си напомням
за миризмата на листа,

за останалата, овехтялата тъга.
Завъртам се и мигновено стана лято,
слънчеви лъчи по моето лице,
ала няма за минута да забравя
есенната сутрин, която аз посрещах в твоите ръце.
И когато всичко пак се завърти,

и когато пак се върне есента,
аз няма да съм никога така щастлива,
аз ще чувствам просто самота.
Сменят се листата, 
сменям се и аз. 
Ах, как обичаx,
когато дойде есента.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© NC Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....