Oct 22, 2016, 11:38 AM  

Сменят се листата

  Poetry
819 0 0

Сменят се листата, 
сменям се и аз. 
Ах, как обичам,
когато дойде есента.
Не защото е красиво.
Не защото е в пъстри цветове.
Най защото тази есен аз те срещнах,

тази есен ми показа други светове.
Ето, идва зима,
и пуловерите аз ще навлека,
ще си спомням с въздишка,
колко хубава си беше есента.
Бързо си настъпи пролет,
цъфнали са и безброй цветя,
но аз не спирам пак да си напомням
за миризмата на листа,

за останалата, овехтялата тъга.
Завъртам се и мигновено стана лято,
слънчеви лъчи по моето лице,
ала няма за минута да забравя
есенната сутрин, която аз посрещах в твоите ръце.
И когато всичко пак се завърти,

и когато пак се върне есента,
аз няма да съм никога така щастлива,
аз ще чувствам просто самота.
Сменят се листата, 
сменям се и аз. 
Ах, как обичаx,
когато дойде есента.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© NC All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...