Сменят се листата, 
сменям се и аз. 
Ах, как обичам,
когато дойде есента.
Не защото е красиво.
Не защото е в пъстри цветове.
Най защото тази есен аз те срещнах,

тази есен ми показа други светове.
Ето, идва зима,
и пуловерите аз ще навлека,
ще си спомням с въздишка,
колко хубава си беше есента.
Бързо си настъпи пролет,
цъфнали са и безброй цветя,
но аз не спирам пак да си напомням
за миризмата на листа,

за останалата, овехтялата тъга.
Завъртам се и мигновено стана лято,
слънчеви лъчи по моето лице,
ала няма за минута да забравя
есенната сутрин, която аз посрещах в твоите ръце.
И когато всичко пак се завърти,

и когато пак се върне есента,
аз няма да съм никога така щастлива,
аз ще чувствам просто самота.
Сменят се листата, 
сменям се и аз. 
Ах, как обичаx,
когато дойде есента.