11 ene 2012, 15:55

Сметка за живот

  Poesía
989 0 7

Ще дойде някъде към края -
изряден, с табла във ръка.
Любезно сметката ще връчи,
а аз ще трябва да платя.
Но сметката ще бъде специална,
ще има хиляди графи -
"обиди", "грешки", "изневери"
на актуализирани цени.
Последната графа ще е "Прости ми".
За нея ще събудя съвестта.
Тя да попълва - аз ще нямам сили.
Ще ú диктувам с шепнеща уста.
А той зад мен ще е застанал
и ще ми диша във врата.
Със поглед втренчен ще ме дебне
да не замина, без да си платя.
С треперещи ръце ще ровя
в джобовете за някакви пари.
Ще му ги дам спокоен да е вече
и ще затворя своите очи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...