30 mar 2019, 11:12

Сметки за разчистване

  Poesía » Otra
1.7K 2 3

Какво ли ти направих

На душата да ми плюеш

И причина май забравих

Имаш ли така да се надуеш

 

На гърдите ми изтривалка 

За мръсни мисли не пише 

Че един жалък самохвалко 

В тялото ми да се бърше 

 

Минава ежедневието в гаври 

Унижението е щипеща рана 

Скъсаха се всичките ми марли 

Сякаш да зарастне има забрана 

 

Препълних се с твоята помия 

Отвори уста, в теб да повърна 

Та това си е твоята простотия 

Обещавам у дома и да я върна 

 

От страховете ти безбройни

Ще си изтъка червен килим  

Твоите мисли неспокойни 

Ще са моят трофей любим 

 

Разходка по егото ти смазано

Ще е новото ми развлечение 

Щеше да си ходиш безнаказано? 

Не, оставаш за моето забавление!

 

 

 

 

Бележка:

За моето искрено съжаление и нещастие не веднъж съм имала "късмета" да срещам безмозъчни индивиди, изпращаши неуважителни съобщения и снимки, по различните социални медии и не само. Сексизмът и сексуалният тормоз са абсолютно ежедневие дали под формата на обиди или на особено забавни "шеги". Светът е буквално зарит със страхливци, които се стремят отчаяно да си избият комплексите и да накарат тези, на които завиждат, да се мразят, точно както те самите мразят себе си... Това е предупреждение за въпросните жалки индивиди и послание към всяка душа, която е изпитвала това отвращение и иска възмездие като мен. 

Очевидно обичам "грозната естетика", нещо като импресионистите... Макар повечето хора да не разбират този вид изкуство, се надявам да бъде оценено. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е, подкрепям те, защото усещам, че изливаш истински чувства върху листа. Сърцата са затова, че имаш смелостта да публикуваш тъмна и мрачна поезия. А освен това е и въздействаща. Аз също имам такава, писана горе-долу когато бях на твоята възраст, но все още не съм посмяла да я публикувам, само някои неща. Но във всеки случай се чувствам по подобен начин като теб. Общо взето самовилски истории, малцина са способни да ни разберат, но важното е ние да си се разбираме и изразяваме свободно 🙂🥀🌿
  • Много ти благодаря за всички хубави коментари и сърца!! Поласкана съм, че съм успяла да те докосна, защото това стихотворение е плод на истинска и откровена болка. Ние самовилите/самодивите трябва да се подкрепяме все пак. 😉
  • Прекрасно произведение. Тук вече ме трогна. Защото и аз неведнъж съм си имала работа с подобни безобразници. Поздравления!👏💪

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....