Сметки за разчистване
Какво ли ти направих
На душата да ми плюеш
И причина май забравих
Имаш ли така да се надуеш
На гърдите ми изтривалка
За мръсни мисли не пише
Че един жалък самохвалко
В тялото ми да се бърше
Минава ежедневието в гаври
Унижението е щипеща рана
Скъсаха се всичките ми марли
Сякаш да зарастне има забрана
Препълних се с твоята помия
Отвори уста, в теб да повърна
Та това си е твоята простотия
Обещавам у дома и да я върна
От страховете ти безбройни
Ще си изтъка червен килим
Твоите мисли неспокойни
Ще са моят трофей любим
Разходка по егото ти смазано
Ще е новото ми развлечение
Щеше да си ходиш безнаказано?
Не, оставаш за моето забавление!
Бележка:
За моето искрено съжаление и нещастие не веднъж съм имала "късмета" да срещам безмозъчни индивиди, изпращаши неуважителни съобщения и снимки, по различните социални медии и не само. Сексизмът и сексуалният тормоз са абсолютно ежедневие дали под формата на обиди или на особено забавни "шеги". Светът е буквално зарит със страхливци, които се стремят отчаяно да си избият комплексите и да накарат тези, на които завиждат, да се мразят, точно както те самите мразят себе си... Това е предупреждение за въпросните жалки индивиди и послание към всяка душа, която е изпитвала това отвращение и иска възмездие като мен.
Очевидно обичам "грозната естетика", нещо като импресионистите... Макар повечето хора да не разбират този вид изкуство, се надявам да бъде оценено.
© Лора All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Така е, подкрепям те, защото усещам, че изливаш истински чувства върху листа. Сърцата са затова, че имаш смелостта да публикуваш тъмна и мрачна поезия. А освен това е и въздействаща. Аз също имам такава, писана горе-долу когато бях на твоята възраст, но все още не съм посмяла да я публикувам, само някои неща. Но във всеки случай се чувствам по подобен начин като теб. Общо взето самовилски истории, малцина са способни да ни разберат, но важното е ние да си се разбираме и изразяваме свободно 🙂🥀🌿
-
Много ти благодаря за всички хубави коментари и сърца!! Поласкана съм, че съм успяла да те докосна, защото това стихотворение е плод на истинска и откровена болка. Ние самовилите/самодивите трябва да се подкрепяме все пак. 😉
-
Прекрасно произведение. Тук вече ме трогна. Защото и аз неведнъж съм си имала работа с подобни безобразници. Поздравления!👏💪
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
