30.03.2019 г., 11:12

Сметки за разчистване

1.7K 2 3

Какво ли ти направих

На душата да ми плюеш

И причина май забравих

Имаш ли така да се надуеш

 

На гърдите ми изтривалка 

За мръсни мисли не пише 

Че един жалък самохвалко 

В тялото ми да се бърше 

 

Минава ежедневието в гаври 

Унижението е щипеща рана 

Скъсаха се всичките ми марли 

Сякаш да зарастне има забрана 

 

Препълних се с твоята помия 

Отвори уста, в теб да повърна 

Та това си е твоята простотия 

Обещавам у дома и да я върна 

 

От страховете ти безбройни

Ще си изтъка червен килим  

Твоите мисли неспокойни 

Ще са моят трофей любим 

 

Разходка по егото ти смазано

Ще е новото ми развлечение 

Щеше да си ходиш безнаказано? 

Не, оставаш за моето забавление!

 

 

 

 

Бележка:

За моето искрено съжаление и нещастие не веднъж съм имала "късмета" да срещам безмозъчни индивиди, изпращаши неуважителни съобщения и снимки, по различните социални медии и не само. Сексизмът и сексуалният тормоз са абсолютно ежедневие дали под формата на обиди или на особено забавни "шеги". Светът е буквално зарит със страхливци, които се стремят отчаяно да си избият комплексите и да накарат тези, на които завиждат, да се мразят, точно както те самите мразят себе си... Това е предупреждение за въпросните жалки индивиди и послание към всяка душа, която е изпитвала това отвращение и иска възмездие като мен. 

Очевидно обичам "грозната естетика", нещо като импресионистите... Макар повечето хора да не разбират този вид изкуство, се надявам да бъде оценено. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, подкрепям те, защото усещам, че изливаш истински чувства върху листа. Сърцата са затова, че имаш смелостта да публикуваш тъмна и мрачна поезия. А освен това е и въздействаща. Аз също имам такава, писана горе-долу когато бях на твоята възраст, но все още не съм посмяла да я публикувам, само някои неща. Но във всеки случай се чувствам по подобен начин като теб. Общо взето самовилски истории, малцина са способни да ни разберат, но важното е ние да си се разбираме и изразяваме свободно 🙂🥀🌿
  • Много ти благодаря за всички хубави коментари и сърца!! Поласкана съм, че съм успяла да те докосна, защото това стихотворение е плод на истинска и откровена болка. Ние самовилите/самодивите трябва да се подкрепяме все пак. 😉
  • Прекрасно произведение. Тук вече ме трогна. Защото и аз неведнъж съм си имала работа с подобни безобразници. Поздравления!👏💪

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...