Под покрива на моята душа
се приюти като ранена птица.
В сърцето огнище си направи,
разпали го със плаха искрица.
Градини в мен пося прекрасни
с най-хубавите пролетни цветя.
Небе сияйно за очите ми дари,
да виждам в него своята звезда.
В океански дълбини ме потопи,
да не забравям за дъното накрая.
Кристално ясно се огледах там,
потърсих себе си да се позная. ...