Смирение
403
0
0
Под покрива на моята душа
се приюти като ранена птица.
В сърцето огнище си направи,
разпали го със плаха искрица.
Градини в мен пося прекрасни
с най-хубавите пролетни цветя.
Небе сияйно за очите ми дари,
да виждам в него своята звезда.
В океански дълбини ме потопи,
да не забравям за дъното накрая.
Кристално ясно се огледах там,
потърсих себе си да се позная.
Без теб светът е глупав и суров,
а хората сме дребничко творение.
Дано намираш често дом във нас,
тъй нужно на всички ни смирение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Петкова Всички права запазени
