Под покрива на моята душа

се приюти като ранена птица.

В сърцето огнище си направи,

разпали го със плаха искрица.

Градини в мен пося прекрасни

с най-хубавите пролетни цветя.

Небе сияйно за очите ми дари,

да виждам в него своята звезда.

В океански дълбини ме потопи,

да не забравям за дъното накрая.

Кристално ясно се огледах там,

потърсих себе си да се позная.

Без теб светът е глупав и суров,

а хората сме дребничко творение.

Дано намираш често дом във нас,

тъй нужно на всички ни смирение.