Смирение
400
0
0
Под покрива на моята душа
се приюти като ранена птица.
В сърцето огнище си направи,
разпали го със плаха искрица.
Градини в мен пося прекрасни
с най-хубавите пролетни цветя.
Небе сияйно за очите ми дари,
да виждам в него своята звезда.
В океански дълбини ме потопи,
да не забравям за дъното накрая.
Кристално ясно се огледах там,
потърсих себе си да се позная.
Без теб светът е глупав и суров,
а хората сме дребничко творение.
Дано намираш често дом във нас,
тъй нужно на всички ни смирение.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лора Петкова Все права защищены
